За малките земеделски производители или местни, загуба на достъп до техните земи може да превежда веднага екстремна ситуация бедността и недохранването за тях и техните семейства. Но отвъд индивидуалните съдби, земя вземете също създава повече структурни проблеми. Така бързайте земеделска земя в развиващите се страни застрашава регионалната и националния суверенитет на храните, ускоряване на обезлюдяването на селските райони, разрушава околната среда и поставя допълнителен натиск върху местните сектори собственост. Храни суверенитет в риск Повечето от тези големи проекти в агробизнеса, които се случват в развиващите се страни, има за цел да изнасят продукция за световния пазар. Често има клаузи в договори между разследването-тъкач и правителството, или дори в двустранните инвестиционни договори, които им дава право да изнасят цялото производство. Ако хранителни култури се превърна в експортно ориентираните монокултури или монокултури на енергийни култури, производство на храни директно на регионалните и националните пазари намалява. Това води до парадокса, че аграрни страни вече не могат да гарантират храна за населението си - градски и селски - от тяхното собствено производство и стават все по-зависими от световния пазар и по този начин уязвими към външни шокове. Когато цените на храните на световния пазар се покачват, бедните са първите засегнати. Повишената уязвимост на бедните става особено ясно, ако се вземат предвид селскостопански проекти, реализирани от държавите. Например, някои арабски и азиатски страни искат да се осигури тяхното население предлагането на храни чрез инвестиции в земеделска земя в Източна Африка. Ако глобалната хранителна криза, въпросната продукция се репатрира да хранят хората, а бедните общности, живеещи в близост до насажденията може да умират от глад или недохранване. Свидетели сме на парадокс на аграрните държави идват по-малко и по-малко да се хранят техните популации. Планирана обезлюдяване на селските райони Моделът на аграрно-промишления постави на рационализация и механизация на работа. На монокултура, броят на работните места е по-малко от броя на работните места, които същата повърхност може да създаде индивидуално когато се отглежда от малки производители. Авансът на аграрно-промишлен модел в развиващите се страни, в съчетание с земя вземете следователно причинява нетна загуба на работни места в селските райони, особено в страни, където процентът на хората, живеещи на селското стопанство лесно може да достигне до 80%. Това със сигурност не е в интерес на тези страни, за да се поддържа дългосрочен процент от хората толкова важно, в селското стопанство. Въпреки това, скоростта, с която на работни места в сектора на селското стопанство, са унищожени, надвишаваща капацитета за усвояване на други сектори на икономиката. Промишленост и в сектора на услугите не растат достатъчно бързо, за да осигури работни места за всички онези, които вече не могат да живеят на селското стопанство, особено в по-малките областни градове и села. Резултатът е програмиран обезлюдяване на селските райони, с повече и повече фермери мигрират към гетата на големите градски центрове, където те живеят някак случайни малки работни места. Разрушаването на околната среда В допълнение към малките земеделски производители и местните общности загубите достъп до тяхната земя, основна жертва на полета на Южна земеделска земя среда. Насъждения аграрно-промишлени благоприятстват интензивни химикали модела, които могат да доведат до замърсяване на подпочвените води и съответно отслабване на екосистемите. Значителните нужди Водните също могат да имат влияние върху режима на регионалното вода и факта, че тя е най-вече монокултура, с генетично модифицирани растения често допринася за деградацията на почвата и значителна загуба биологичното разнообразие. Тези агробизнес проекти също имат важно въздействие върху изменението на климата. Първо, те често се свързва с масивна обезлесяването на тропическите гори, независимо дали е в Африка, Южна Америка или Азия, включително Индонезия. По този начин "дробовете на земята" се свиват в полза на селскостопански монокултури, освобождавайки по-значителни количества CO2. В допълнение, химически торове са продукти на базата на въглеводороди и тежка механизация на този тип земеделие добавя значителна консумация на масло. Концентрацията на земеделска земя На регионално ниво, концентрацията на земя в ръцете на няколко участници очевидно има последици за сектора на наземния: цените на земите в засегнатите райони са склонни да се изкачи. За хората, които имат много малко доход, сега е невъзможно да си възвърне достъпа до земеделска земя. Като цяло, тази концентрация е много трудно да се обърне, включително чрез политически средства. Основен преразпределение на собствениците на земеделска земя да дребните фермери чрез поземлената реформа се прави невъзможно по договорите, сключени между държавите и инвеститори или двустранни инвестиционни договори. Това развитие води до концентрация на богатство и следователно концентрация на властта. В световен мащаб, прилив на земеделска земя в развиващите се страни, води до концентрация на земеделска земя в ръцете на големите икономически играчи, тъй като областта на хиляди малки земеделски производители в крайна сметка се озовават в притежание на няколко фирми. И кой казва, че концентрацията на земеделска  земя, каза концентрация на производството на храни. Преминаването към глобална селскостопански сектор, който се контролира от шепа фирми може да има сериозни последици върху нивото на световните цени на храните, а оттам и върху способността на бедните да се хранят. Това също води до изчезването на традиционните култури и стандартизация на храните в световен мащаб. Продукти, които дори могат да имат културно значение в рамките на местния контекст, да изчезне в полза на високодоходните разнообразие.